Село Калояново се намира в тракийската низина , на 25 км. от град Пловдив и на 17 от град Хисаря. В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванли. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес I (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново.
През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър БогданБакшич от Чипровци, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1674 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1878 г. от кавалеристите на генерал Павел Карцов.
Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян (неизв. - 1207).
Селото е чисто българско, но е смесено в конфеционално отношение, като жителите му са около 1 600православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани.